Страстната седмица се преживява в дните между Цветница и Великден. Посветена е на страданията, които изпитва Исус Христос, за да изкупи греховете на хората. Всеки един от тези дни носи името “Велик”, като най-кулминационни са са Велики четвъртък и Велики петък. Според вярванията не трябва да се работи през тази седмица. През първите три дни се спазва строг пост, ястията се приготвят без растителна мазнина. Традиция е и къщите да се почистват основно. В някои райони в деня срещу Велики четвъртък се берат различни лечебни цветя и треви, като здравец, великденче, коприва, лапад. На сутринта на Велики четвъртък тези треви се нарязват и примесени със сол и чесън се прибавят към храната на домашните животни, за да са здрави и плодовити.
В българската народна традиция на този ден се спазват и редица битови обреди. Рано сутринта, преди да отидат на църква, хората изнасят на двора бели и червени платове, а следобед изтупват всички дрехи, за да останат здрави. Спазва се забраната да се работи каквото и да било по полята и градините. Също така на този ден се изхвърля старият квас и се захваща нов.
На Велики четвъртък се боядисват и яйцата, като това е една от най-важните традиции през тази седмица и носи името багрене или шарене. Прави се рано сутринта преди изгрев слънце, като алтернатива, могат да се боядисват сутринта на Велика събота. Първото яйце винаги се оцветява в червено, този цвят се свързва с кръвта на Христос, която той пролива на Кръста за спасението на света. Според едно от преданията, след Възкресението Мария Магдалина се явила пред римския император, подала му едно червено яйце и го поздравила с думите „Христос воскресе”.
За да се боядисат яйцата в червено се използват различни треви и листа, като най-често това са люспи от кромид лук, корени от растението брош, листа от круша, смрадлика, мечо ухо, лапад, вратика, липа. Друг традиционен начин на украсяване на яйцата е потапянето им в боята, увити в рехав плат, при който се получава шарка в зависимост от това какъв е плата. В днешно време върху сварените яйца се поставят и различни листенца, като дребен здравец, детелина, магданоз, копър, след което се увиват в тензух и се поставят в боята, така след като се махнат листенцата, остава отпечатъка им.
Първо се боядисват яйцата в червено, като докато боята още не е изсъхнала, майката или бабата описва три пъти кръг или кръст около лицата на децата, като казва: „Да сте бели и червени до другия Великден!“
Велики петък е най-тъжният ден за християните през годината. За да съпреживеят страданията на Спасителя вярващите спазват строг пост, като напълно се въздържат от вода и храна. В народната традиция съществува вярването, че на Разпети или Велики петък вода не се пие, защото „водата е кървава от раните на Христос“.
На Велика събота след литургията или късно вечерта на Разпети петък, започва приготвянето на великденските хлябове, най-често това са погачи с квас, върху които се подреждат бели и червени яйца, като техния брой трябва да е нечетен. Приготвя се и хляб, който се нарича харман с купни, с който се осигурява плодородието на нивата. Той стои на трапезата до Третия ден на Великден, когато се разчупва. Също така се приготвят и малки хлебчета, върху които се поставя по едно червено яйце. В различните райони ги наричат кукулници, яйченици или пикулки, те се раздават сутринта на Великден на децата, както и на хората, които пасат домашните животни.
На Велика събота е прието у дома да се месят така наречените сладки хлябове или козунаци.
Представяме Ви и рецепта за домашен козунак, който да направите през Велика събота:
Всички необходими продукти за Вашата празнична трапеза можете да откриете в магазините на BGM, както и онлайн на https://bgm.bg/